До сега зяпах безсмислено ръба на чашата с кафе и се наслаждавах на приятната топлина, идваща откъм прозореца и напомняща ми, че идва така очакваното лято. И се запитах какво ли му трябва на човек. Единственото общо, което се сетих беше, че му трябва една чаша кафе и малко спокойствие, за да й се наслади. След това реших, че трябва да се замисля над това, какво ми трябва на мен. Или може би дори по-точно казано : какво искам. Е кафето си остана като No.1 в списъка ;) Но и все пак го имам и му се наслаждавам, пишейки поредната глупост тук :> Трябва ми щастие. На всеки му трябва, но на мен като че ли точно в момента ми трябва най-много :/ Не съм егоист, нали :D Та... щастие казах. Може би и малко повече спокойствие, за да мога доизмисля останалата част от wish-листата. Мъж... защо подя... (обещах си да спра да ги викам за щяло и неюяло)... та защо трябва в съзнанието му да изниква тази мисъл. И после следва един голям светещ неонов надпис "САМА". Ауу, който му е избрал цвета, не е разбирал от мода ;> И следващата мисъл е : "ама ащо пък мъж? а защо не кола/часовник/синджир/...". Голяма съм материалистка. Или може би, за да залъжа това свое желание, измислям нещо друго, което може да се купи с пари.. ? А де... Пак, не пак, а Отново, се оплетох в собствената си каша. Искам мъж. Да! Искам кола! ( е не чак толкова) Искам чехлички за лятото! Ама мъжа си остава на първо място. Най-лошото е, че знам какъв мъж искам или по-точно знам на кого искам да прилича. Дам, точно на Него ;> Искам същия такъв кретен, които да ми лази по нервите, да ме омайва с хубави приказки, да спори с мен, когато поискам и имам нужда да си излея гнева в/у някого, да бъде стена - като моя упора и като нещо, което не мога да пречупя. Искам... а колко по-хубаво ми беше, когато не знаех какво искам. Задоволявах се с едно от тези качесвта и се кротвах. А сега знам какво искам. Лошо, лошо... И най-вече искам да е амбициозен! Не да иска да живее добре, а да иска да живее много добре. Не искам да има пари. Искам да има амбицията да си ги изкара сам. Да знае как иска и да се стреми с всички сили, да осъществи мечтите си. Може би го искам такъв, за да е стимул и за мен. Защото не веднъж съм откривала, че когато покориш връх, споделянето на изживяното с най-близкия човек, прави победата двойно по-красива. Искам чвек, който да споделя желанията ми и да е готов да ме последва. Или аз него. Да ме подкрепя. Да показва, че му пука за мен. Да се чувствам най-... Нека цитирам и един приятел : "da ne se pritesnqva, che e na 40 i e v diskoteka". Това също. Да обича шумните компании, да обича веселието, да знае как да си използва свободното време или просто да го губи с мен. С мен! Да знае, кога да се отдръпне и да ме остави сама, но и да знае, кога въпреки че отричам, се нуждая най-много от него. Можа би на тези неща ще се научи в течение на времето, а може би точно това никога няма да усвои. Аз искам много, а какво съм готова да дам?! Отговорът е прекалено лесен - всичко. Аз ще търся и знам, че ще намеря, дори не един, а много :) Или по-точно ще чакам, докато онова нещо (съдба, карма или както искаш го наречи) ни събере. Искам!